Произведения
Начало
Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия — и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.
— — — — — — —
— Хайде всеки от нас да разкаже нещо за бай Ганя.
— Хайде — извикаха всички.
— Аз ще разкажа.
— Чакайте, аз зная повече…
— Не, аз, ти нищо не знаеш.
Дигна се глъчка. Най-сетне се съгласихме да почне Стати. И той почна.
Първите отпечатани творби на Алеко Константинов са стихотворенията „Огледало“ (1880) и „Защо? “ (1881)
Първата зряла творба на Константинов е „До Чикаго и назад“. В нея са предадени непосредствените впечатления на автора от пътуването му до Америка. Тя носи белезите на неговата ярка творческа индивидуалност – темперамент, артистичност, чувство за хумор. Познанието за далечната страна се съчетава с национално самопознание, с размисъла за настоящето на Родината и тревогата за нейното бъдеще.
Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа в пътеписите „Невероятно наистина, но факт... “, „Какво? Швейцария ли?“, „В Българска Швейцария“ и др.
Ганьо Сомов, Ганьо Балкански или Бай Ганьо е литературен герой на Алеко Константинов и главно действащо лице в неговата поредица сатирични фейлетони.
Първата част, „Бай Ганьо тръгна по Европа“, е обединена около обща нишка на повествованието — пътуването на героя из различни градове на Европа и сравнението между европейските и българските (повлияни от Ориента) нрави. Втората част използва вече изградения герой за осмиване на злободневни теми от политическия живот на България в края на XIX век.
Като ученик в град Николаев, Алеко пише фейлетони — белег за ранна хумористична реакция на действителността (цикъла „Проза в стихове“) (лятото на 1894).
До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития („Херострат II“ е написан заради опита на цар Фердинанд да закрие читалище „Славянска беседа“ подобно на Херострат, който в древността подпалил храма на Артемида в Ефес).
