Алеко Константинов

Последните часове на Алеко Константинов

11(24)/05/1897 |

с. Радилово общ. Пазарджик

Двамата, приятели и колеги от Демократическата партия, се срещат случайно в Пловдив на 8 май, където имат дела – по това време Щастливецът работи като адвокат. Такев кани писателя в родния си град Пещера, за да отпразнуват заедно празника на светите братя Кирил и Методий. Вечерта на 11-ти, на връщане от Пещера към Пазарджик, те се отбиват за кратка почивка в село Радилово, където са били и сутринта. Минути след като напускат селото, им е устроена фаталната засада. Само дни след трагедията, заговорът се разплита. Подбудител на нападението се оказва кметът на село Радилово, Петър Минков. Причината е абсолютно прозаична –  между жителите на Пещера и Радилово отдавна тлее вражда заради спорна гора и земя. Освен това кметът ненавижда Такев, тъй като са политически противници. Минков решава да се възползва от сгодния случай и да организира покушение срещу депутата.

Съдебният процес срещу престъпниците трае само пет дни – от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков, са осъдени на смърт. Тъй като Салепов е непълнолетен, заменят смъртната му присъда с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.

Алеко Константинов

Късметът на Михаил Такев, по чудо оцелелият спътник на Алеко, му изневерява 23 години по-късно, когато на 24 януари 1920 г. е убит близо до родната си къща в Пещера от анархокомуниста Георги Донски.

Днес публикуваме спомените на Такев за последните мигове на автора на „Бай Ганьо“. Писани са само дни след страшната случка и са публикувани във вестник „Знаме“.

Михаил Такев (1864-1920),адвокат, депутат, министър в правителството, обявило Независимостта на България през 1908 г.

„На 8 май отидох вечерта в Пловдив по защитата на един углавен процес пред Апелативен съд. В продължение на разговора ни Алеко ме помоли да взема и аз участие в защитата на неговия процес, което аз приех с благодарност. На 10 май, към 11,30 ч. преди обед, свършихме с процеса, резолюцията по който се отложи за 3 ч. следобед. В очакване на резолюцията, която твърде много интересуваше Алеко, отправихме се до с. Дермендере, където посетихме и няколко градини, между тях и тази на подполковник Савов, където ни подариха хубави розови букети. От Дермендере се завърнахме в Пловдив към 6,30 ч. вечерта, а в 8 ч., с вечерния трен, потеглихме за Пазарджик. Още когато се съгласих да взема участие в неговия процес, му предложих, и той с удоволствие прие, да дойде и да прекара празника Св. Св. Кирил и Методий в Пещера.

В Пазарджик пристигнахме в 10 ч. вечерта на 10 май, а сутринта още в 6,30 ч. тръгнахме за Пещера с файтона на известния опитен и примерно честен файтонджия Тошо.

На пътя между Татар-Пазарджик и Пещера се намира с. Радилово, което отстои на около 6 км от Пещера и 14 км от Пазарджик.

По изричното желание на Алеко спряхме в това село и влязохме в кръчмата на добрия мой приятел Петър Вачков. Там намерихме между другите посетители още и Тодор Вачков, известен търговец на дървен материал и отличен мой приятел, както и кмета на селото, Минков. Щом влязохме в кръчмата на Петър Вачков, родом от това село, ни посрещна твърде любезно, като проводи дори дома да ни донесат хубава „зелена майска ракия“ да ни почерпи, и същевременно ни поръча по едно кафе. Ракията дойде и той ни почерпи по две чаши заедно с кмета Минков, който твърде любезно чукаше чашата си с нашите. Там стояхме около 15-20 минути, след това тръгнахме за Пещера.

В 8 ч. вече бяхме в Пещера, където на пътя ни за града срещнахме духовното шествие, което с хоругвите, духовенството, цялото ученическо и учителско тяло, придружени и от голямо множество народ, отиваше към новопостроеното V-то класно училище, където се отслужи водосвет по случай празника. Присъединихме се и ние към множеството и отидохме при училището, където се свети вода и се произнесе едно обстоятелствено словце от учителя Попов. След водосвета и през целия ден обикаляхме града, посетихме няколко от по-видните граждани.

Обядвахме у дома, дето след обяда приехме посещението на цялото пещерско учителство.

Към 2 часа следобед се отправихме към училището „Св. Димитър“, гдето учениците с учителите и учителките си начело бяха завили няколко плета хора. Пред зрелището на тази картина Алеко предложи щастливата идея да се извика фотограф, който да фотографира хубавата картина на хорото. Фотографът дойде и желанието на Алеко се удовлетвори. От тук потеглихме за V-то класното училище, където, по мое предложение, се сне една снимка от група приятели с Алеко начело.

Часът вече е 4,30 следобед. И понеже Алеко пожела да види как се празнува този ден и в Татар-Пазарджик, решихме да тръгнем за там. Приятелите, които ни придружаваха с кмета начело, пожелаха да ни изпратят извън града, до местността „Белча“, където те бяха приготвили хубава закуска. На това място останахме цели 4 часа, до 8,30 ч. вечерта, сред песни и весели разговори. През всичкото това време Алеко бе извънредно доволен и не намираше думи, с които да благодари на пещерските приятели за техния толкова любезен прием.

Към 8,30 ч. вечерта тръгнахме, придружени и от пещерския гражданин Васил Томов, за Татар-Пазарджик. Към 9 ч. ние вече бяхме в с. Радилово, където, също по изричното желание на Алеко да пием по едно кафе, влязохме в същата кръчма, в която се бяхме отбили и заранта, т.е. в кръчмата на Петър Вачков, макар Васил Томов да настояваше да не се отбиваме в това село сега, по причина на напреднало време. Там останахме около половин час и пихме по една чаша вино заедно с присъстващите селяни, които тутакси след нас влязоха с гайда начело в кръчмата. Там бе и кметът Минков, с когото, както аз, така и Алеко, чукахме чашките си и любезно разговаряхме. След най-благи пожелания и „На добър час“ ние тръгнахме за Татар-Пазарджик.

На около 1 км вън от селото се разговорихме с него върху характера на българина и чувствата на нашия селянин, в които той не се съмняваше. „Такъв е нашият българин, каза той, кажи му две искрени сладки думи и той е целият твой.“ След това и двамата задрямахме. Така пътувахме до тогава, докато внезапно чух един силен пушечен залп, който ме разбуди и стресна. В това време Алеко падна на мойте колене, като могъл да каже, по думите на другаря ни Васил Томов, само думите: „Ах, убиха ме!“ Аз си обърнах главата по направление на изстрелите, в това време се хвърли още един отделен изстрел, на разстояние от около 25 крачки, огънят на който бе отправен право в лицето ми, а куршумът замина над главите ни.

Щом се сетих, че това е една убийствена засада, поставена с цел да ни избие, аз извиках: „Лягайте, че ни избиха!“, а на файтонджията: „Карай в кариер, Тошо, че ще ни избият!“ Томов и аз се наведохме над тялото на Алеко, което вече лежеше над мойте и Томовите колене. Файтонът летеше из пътя с риск да се преобърне и скоро се намерихме около пазарджишката железопътна станция. Там, находящи се вече вън от опасността, аз се изправих и поканих Алеко и той да се изправи. На неколкократното ми поканване, като той не се обади, отведнъж се породи мисълта, дали той не е убит. И понеже най-деликатните органи се намират в главата, аз попипах навсякъде из главата му, дали няма някоя рана. За мое щастие оказа се, че главата му е здрава. Обаче Алеко при все това продължаваше да мълчи. Опитахме се двамата с Томов да го повдигнем от коленете си, обаче що да видим, той вече бе неподвижен труп.

Стреснат от ужаса, който ми причини самата мисъл, че Алеко е мъртъв, аз заповядах на файтонджията да кара колата право в къщата на прокурора. В 10,30 ч. ние вече бяхме пред дома на прокурора, който на нашето потропване излезе, и след като му описахме в общи черти начина и мястото на извършеното злодеяние, още там каза, че авторът е радиловският кмет, за арестуването на когото тутакси щял да се разпореди, като добави да отведем ние тялото в болницата. Отведохме тялото в окръжната болница, където след няколко минути пристигна лекарят и констатира, че смъртта е била моментална.

Още няколко подробности. На колата стояхме така: Алеко – отляво, аз – отдясно, Васил Томов насреща ни. Залпът се хвърли от лявата ни страна, и, според констатираните от съдебното следствие факти, един куршум е ударил в желязото, което крепи гюрука, когато е вдигнат, направил е рикошет, преминал е през кожата и платното на гюрука, и се е забил в лявата страна на Алеко, между 3 – 4 ребра, счупил едното от тях и от натиска на счупеното ребро се е спукало сърцето и е изтекла кръвта. Куршумът преминал под кожата, излязъл на дясната страна и там под ризата, без да пробие и нея, се спрял. Куршумът се намери до самата рана на дясната страна. В раната се намериха още 3 парчета куршум и няколко откъслеци от сукно.

От лявата страна гюрукът на файтона има 4 дупки, от които 2 големи и 2 по-малки – всички произведени от изстрели.

Също е ранен и един от конете в задната част.

Още в същата вечер прокурорът отишъл на телеграфната станция да заповяда на пещерския околийски началник да арестува кмета на с. Радилово, обаче телеграфната станция е била затворена. Тогава заповядал на полицията да изпрати стражар в Пещера да предаде тази заповед, но и стражарят не отишъл тутакси, а чак на заранта. Началникът на Пещера отишъл в Радилово, обаче не арестувал кмета, а е извършил това, когато прокурорът и следователят са отишли в Радилово същата вечер. …..“

Михаил Такев, м. май 1897 г.